Голямото плюскане

В този сборник са представени 63 статии, написани в периода от средата на 1997 до пролетта на 2003 година. Въпреки че някои теми изглеждат повърхностни или изчерпани, това е само първоначално впечатление. Всъщност краткотрайните състояния на дълготрайни явления могат да имат много по-дълга значимост от устойчивите проявления на временното.

Сред разглежданите въпроси можем да откроим:
- отделянето на националното минало от основата на националната идентичност като знак за т.нар. “квазишизофрения” в обществото;
- реалният контрол над България не се упражнява от традиционно познатите четири власти, а всъщност идва от нулевата власт – мафията;
- малките фигури в българския политически елит претендират за големи роли или пък се опитват да бъдат централни персонажи в римираните произведения на утвърдените литературни мажоретки, наследили “Априлските сърца”;
- необикновените автобиографии и нестандартните психични отклонения при неодемократите;
- постоянният недостиг както на национално, така и личностно достойнство;
- закономерното изменение във властовите структури /от идеализъм към цинизъм/, поставено срещу фона на законодателството с реваншистки нюанс...