За скръбта и разума

"В началото беше консервата. По-точно, стартът се свързва с Втората световна война, блокадата и глада, който отне повече животи отколкото всички бомби и куршуми взети заедно. Когато блокадата приключи, на сцената излязоха американските телешки консерви, вероятно от компания „Суифт”, макар че не мога да потвърдя това със сигурност. Първият път ги опитах на четири години.

Това беше първото месо след дълго време. Не толкова вкусът му ми е останал в паметта, колкото самите консерви. Те бяха високи и квадратни с ключе за отваряне – символизиращи различен подход към механиката и ново усещане за света. За руските деца ключето бе истинско чудо: ние знаехме само какво е отварачка. Страната все още разчиташе на пирони и чукове - това беше основната й реалност; така щеше да бъде през по-голямата част от живота ни. Затова никой не можеше да ми обясни как стават тези кутии затворени - до ден-днешен остава загадка за мен. Тогава наблюдавах с удивление как майка ми откъсва ключето от консерва, повдига металното езиче и завива ключето.

Десетилетия след като съдържанието им бе изпразнено в тоалетните, самите кутии - високи с закръглени ъгли в бордо или тъмнокафяв цвят и надписи на чуждестранни букви - продължаваха да съществуват у много домакинства по рафтовете или первазите си; използваха се частично като декорация или удобно място за моливи, отвертки и подобни предмети... Или даже като саксии.

Но после тези кутии изчезнаха – както тяхното съдържание, така и странната им форма стана рядкост. С времето стойността им се увеличаваше – те станаха все по-желани сред децата при размяна на вещи. Така една такава кутийка можеше да бъде заменена срещу германски нож или лупа; независимо че често порязвахме пръстите си върху тях. В трети клас аз вече притежавах цели две такива."