Вътрешната същност на човека и животът между смъртта и новото раждане

Лекциите, проведени от Рудолф Щайнер непосредствено преди началото на Първата световна война за членовете на Антропософското общество, са известни под името "Виенският цикъл". В тях той разглежда обширната действителност на духовните сфери, в които човек попада след смъртта. Обсъждат се радостите и страданията, изпитвани от индивидите с различни характери в тези светове, както и концепцията за "идеалния човек", преживяван от душите. Освен това Щайнер говори за глобалния момент на полунощ, по-дълбоките причини зад явления като материализъм и престъпност, а също така и за процеса, който води до ново раждане в света на духа. Той разяснява защо е било необходимо да загубим прякото възприятие на духовните реалности. Описанията му са представени чрез величествени духовни образи, вдъхновени от основополагащите принципи на трите Розенкройцерски сентенции. В допълнение към това той описва методиката за развитие на пряко възприемане в душевно-духовните области.