Дежурно осветление

Събраните в настоящата книга рецензии, статии и портрети, с няколко изключения, произлизат от печатни медии. Те са написани в периода между края на 80-те години и средата на 90-те.

Критикът проявява същата суета като артистите, дори понякога е още по-самодоволен, вярвайки че мнението му е значимо и очаквано. По-самоуверените критици смятат себе си за посредници между театралното изкуство и историята, предполагаща че тя разчита на тяхната историческа отговорност. Това е комична заблуда; тя храни само самочувствието на пишещия. Критическите текстове всъщност служат като свидетелства за самата критика – нейните взаимодействия или конфликти с театралната действителност, както и нивото на нейното въображение или ограниченост. Читателите на стари вестници трябва да бъдат внимателни и да не придават прекалено значение на критическите оценки относно истинността на театралните явления. Става дума за недостижима природа на театъра, а не за преднамерени гледни точки от страна на критиците поради различни причини. Отдалечих се от темата с цел ясно да подчертая, че материалите в книгата предоставят ненадеждно доказателство дали един спектакъл е бил добър или лоша работа, независимо дали определена роля е била успешна или провалена.
Юрий Дачев