Професия читател

Надеждата ми, че ще успея да убедя Владимир Набоков да участва в телевизионно предаване и да разговаря с мен, беше крехка. До този момент той бе дал съгласие единствено за заснемане на лов на пеперуди през лятото. Очарован от неговия могъщ и ироничен характер, както и от изключителната му култура, аз се заклех да го "уловя" в моята мрежа, независимо колко търпение и ласкателства щеше да ми струва.

На 30 май 1975 година проведохме директното предаване. Той поиска уиски от известна марка, но заради зрителите предпочете алкохолът да бъде сервирано в чаена чаша, за да не подава лош пример. След края на “интервюто” той изглеждаше щастлив като фокусник, който е успял да впечатли публиката със своите трикове – също така с думите си той направи нещо подобно.

Година по-късно Набоков почина на седемдесет и осем години. Все още помня красивата му усмивка с лек намек за насмешка и как казваше на жена си и мен: “Да бягаме, шумът ще унищожи света...”

Това е само една от многобройните срещи и приключения на великия френски телевизионен журналист Бернар Пиво.