Ти си следващият

„Ти си следващият!“ Какво означава това? Проклятие, предупреждение, прозрение или дори презрение? В този възглас на Марат не се ли проявява принципът за универсалното възмездие?… Ти, приятелю, просто си следващият! Ти представляваш резултата, който ще стане причина.

С тези слова Любомир Левчев отново въвежда читателите в своята автобиографична проза и им разкрива някои от най-запомнящите се срещи в живота си – с Владимир Висоцки, Евгений Евтушенко, Андрей Вознесенски и много други. Авторът описва важни моменти от биографията си като пътуването до Германия, където за първи път излиза негово произведение извън родината му и времето му в село Баня, където е изпратен да „изучава живота“ за определен период. Левчев споделя също така преживяванията си с Георги Марков и техните забавни планове да напуснат страната заедно към Италия. Пътуването му до Латинска Америка е наситено със силен политически и човешки драматизъм; той разказва за срещите си с Фидел Кастро, Анжела Дейвис и Салвадор Алиенде.

Позицията на Левчев му позволява да наблюдава света около себе си чрез контакти с различни хора, приятелства и международни пътувания. Неговите записки помагат да запази събитията в историческа точност. Періодите на доброволна или наложена усамотение придават лиричност на романите му и предизвикват философски размисли относно съдбата на идеите.