Автобиографични бележки. Духовен дневник

Сергей Николаевич Булгаков е значима фигура в руския философски, богословски и икономически контекст, част от т. нар. „руски философско-религиозен ренесанс” на началото на 20-ти век заедно с личности като Владимир Соловьов, Николай Бердяев и Павел Флоренски.

Още по време на обучението си в семинарията, той преминава през религиозна криза и започва да проявява интерес към марксизма, особено в аспекта му относно политическата икономия. В обширната си дисертация „Капитализмът и земеделието” защитава универсалността на марксистките икономически закони. Въпреки това постепенно осъзнава недостатъците на този подход под влиянието на мислители като Соловьов, Достоевски и Толстой, както и след анализа на гносеологията при Кант. Той се връща към религиозния мироглед. В труда си „Християнският социализъм” (1903) опитва да съчетае религиозните идеи с марксистките концепции, но скоро напълно изоставя тази идея и окончателно се завръща към религията. В книгата ”Двата града” (1911) открито оспорва материализма на марксизма. Моралните и интелектуални трансформации по този път са описани в сборника „От марксизъм към идеализъм” (1904).

В зрялото си творчество Булгаков развива софиологията – концепция за София като "идеална основа" или "световна душа". Според него светът не е идентичен с Бога; той има собствена божественост чрез тварната София. Човекът представлява реализиране на София подобно на другите явления - общество, икономика и история. Неговите софиологични възгледи достигат окончателна форма в произведението „Светлина невечерна” (1917), а по-късно продължават да се развиват в творби като „Ипостас и ипостасност” (1925), “Неизгарящата къпина” (1927) и “Глави за троичността” (1928). Окончателното разглеждане намира място в трилогията известна условно като “София – Премъдрост Божия”, която включва текстове като “Агнец Божий”(1933), “Утешителят”(1936) и “Невестата на Агнеца”(1945). Учението му за София получава осъждане от Московската патриаршия през 1935 година, но споровете около темата остават нерешени сред теолози до днес.