Балканите и Балканската война

В началото на 20-ти век, Турция, която е обединила множество племена и етнически групи под властта на султана, се сблъсква с вътрешни икономически, религиозни и национални конфликти. Центробежните тенденции сред народностите в Османската империя получават подкрепа от вече утвърдили свои държави като Сърбия, Черна гора, България, Гърция и Румъния. Всеки от тези новосъздадени държави разглежда Турция като заплаха за своята териториална цялост - по същия начин както самата тя възприема тях като свои врагове и исторически потисници на християнските народи. Малките балкански страни с население между 3 и 5 милиона души не могат да се противопоставят сами на Турция и затова търсят помощ от големите европейски сили; но те също така имат собствени интереси към наследството на Османската империя.

Третият важен аспект във връзка с Балканския въпрос са отношенията между балканските държави. Тези взаимоотношения и тяхното развитие до голяма степен зависят от влиянието на европейските сили, които ги използват за реализиране на своите цели в региона; иначе казано, те манипулират балканските страни в служба на собствените си интереси.

Сложността произтичаща от взаимодействието между трите основни фактора формира трудноразрешимото кълбо от противоречия. Един опит за справяне с тези проблематики са Балканските войни през 1912-1913 година.