Българската просвета в Солунския вилает

Този труд се фокусира върху историческото развитие на региона, разположен между долните течения на реките Места и Струма и планинските вериги Рила, Пирин, Беласица, Малешевска, Огражден и Осогово. Областта достига до река Брегалница на запад. Историята на тази територия е изпълнена с важни събития, в които местното българско население играе централна роля – то представлява основната част от жителите на градовете Сяр, Драма, Демир Хисар и Кукуш до Солун в равнинната зона край Бяло море. На север подножието на Рила и Пирин включва Неврокоп, Мелник, Банско и Разлог; отсреща са Горна Джумая, Кресна и Петрич. Границата обхваща долината около река Брегалница с населените места като Кочани, Щип, Берово, Пехчево и Струмица.

Съществуват краеведски изследвания за различни населени места предоставящи подробности относно техните жители - истории за герои борили се за свободата си и духовни учители - първоначални защитници на националното съзнание по време на робството. Тези изследвания често съдържат значими исторически данни от архиви които допълват по-задълбочените анализи направени от известни историци.

В настоящия труд са посочени ключови исторически моменти свързани с района с цел да демонстрират как българското население успява да устои срещу насилията целящи унищожението му дори в най-трудните времена. Особено важно е да се отбележи явлението дебългаризиране в Македония през XX век извършвано от хора считани за "сънародници", което не е по-малко жестоко от погромите през вековете предходно. Тези индивиди следват комунистическата идеология възприемайки неправилно интернационализма което води до почти пълно заличаване идентичността им в региони със силно изразено българско самосъзнание.

Задача на младите историци е да проучват архивите без субективизъм или партийност тъй като това ще бъде тяхното задължение към идните поколения – те трябва да осветлят страданията понесени от нашите предшественици през стотици години политически икономически или морални репресии. Френският писател Фенелон Франсоа (1651-1715) казва: "...хората ненавиждащи истината мразят тези които я говорят...". Това твърдение може напълно да се приложи спрямо антибългарските актове през годините.

Книга има амбицията да представя новини основани както на средновековни хроники така и свидетелства от времето а цели също така припомнянето имената нa българи потискани или забравяни но несъкрушимо стояли зад своето народностно самоосъзнатие.
Илия Галчев