Другата археология

Никой не може да предвиди кога ще настъпи краят на дадена научна област, тъй като това зависи от състоянието на обществото, което е в постоянна трансформация. Следва да се подчертае, че българската археология все още не е достигнала до предполагаемото "изчерпване", благодарение както на множеството паметници, така и на общественото внимание към тях. Резултатите от изследванията остават значително далеч от необходимия обем и дълбочина, които ценността на самите паметници налага в най-широк смисъл.

Когато става дума за възможния край на българската археология, трябва да се вземе предвид споменатата вероятност за бъдеща намеса от чужди учени. Ако конфликтът между институции и спекуланти продължава срещу академичната база на археологията, качеството на проучванията може рязко да спадне. В такъв случай българската археология би могла напълно да изчезне от културното пространство в Европа, което би било сериозен удар за съвременната ни идентичност. Краят на академичната археология носи със себе си загиването и упадъка на останалите аспекти от основополагающето хуманитарно знание. Не можем ли да считаме това за финал върху всичко онова, което утвърдява българския народ като цивилизован? Дали теориите относно края на националните държави и историческия процес с последвал консуматоризъм не са погрешни или умишлено разработени с цел разрушаване на по-малки народи? Но само онова общество може да бъде унищожено, което е изгубило желанието си за живот.

Надявам се кратките разсъждения тук да убедят някого в това, че науката архитектура не представлява просто екзотично занимание с миналото; тя е интересна хуманитарна дисциплина, която изисква много усилия при усвояването ѝ – не само поради характерното напрежение във всяка научна сфера но и поради риска от опорочаване образа ѝ сред обществото.