Нехана. Разкази

...Никога не съм си представял, че един ден ще се наложи да оставя името на баща си зад гърба си. За да звуча приемливо и да се впиша сред другите, ще приема името Куинс. Никой не ме принуждава за това; няма заплахи или насилие от политически характер. Не е нужно някой с оръжие в ръка да ми казва да забравя своите корени. Дори ноктите ми ще останат нежни и розови. Каква отвратителна ситуация...

...Всичко изглеждаше идентично, но в същото време нищо не беше такова. Жиголо Джо представляваше идеалния любовник - програмиран само за удоволствие без никакви други функции като раждане на деца, което бе сметнато за ненужно. Хана изпитваше лека болка в стомаха, която я дразнеше с напомнянето за собствената й несъвършеност като човек. Тази болка бе нищо в сравнение със скуката от седенето пред телевизора с дистанционно в ръка – подобно на провалила се фея без магическа пръчка. Може би всъщност феи са използвали обикновени дистанционни устройства, сменяйки програмите на невинните хора от Средновековието? Има ли случаи на феи, които са решили да сложат край на живота си? При тази мисъл Хана се намръщи и решително смени канала с дистанционното - времето беше настъпило за предаване по Дискъвъри...