От етничност към миграция

Западът създава теории, докато Изтокът представя факти. Не знам дали някой е формулирал тази провокативна идея изрично, но тя се усеща индиректно в логиката на мнозина научни конференции. На тях западните учени въвеждат нови концепции и теории, а източните колеги предоставят конкретни примери с цел да ги демонстрират, потвърдят или опровергаят. Един значим и многостранен дебат носи заглавие "Западна политическа теория и етнически отношения в Източна Европа" (Kymlicka and Opalsky 2001).

Новата поредица "Миграционни и бежански изследвания" не цели радикални промени, още по-малко възпроизвеждане на съществуващите дисбаланси. Нейната амбиция е по-конкретна и конструктивна: да допринесе за запълването на важната теоретична празнота в изучаването на имиграцията и емиграцията. У нас както научният, така и политическият дискурс оформят тъй наречения "списък на чакащите": първо - разработването на най-продавания политически продукт – българския етнически модел; второ - мултикултурното наслаждение от разнообразието сред малките интегрирани малцинства; трето - задълбочаващият се проблем с интеграцията на ромската общност; четвърто, далеч след останалите три – новия феномен на имиграцията.
Анна Кръстева