Airbrush in Japan I

Техниката на аерографа е създадена от Чарлс Бърдик още през 1893 година, което я прави далеч не толкова ново средство, колкото би могло да изглежда предвид ярките и често суперреалистични изображения, които днес се произвеждат масово с помощта на аерограф. (Аерографът или спрей пистолетът служи за нанасяне на течна боя чрез въздушно налягане. Променяйки настройките, може да се контролира дебелината на струята при нанасянето.)

В началото на този век техниката най-вече е използвана за корекции в снимки. По-късно тя успява да си извоюва важно място в рекламната графика и техническите илюстрации. Въпреки това, само след две значими художествени движения - Баухаус през 1920-те и 1930-те години и особено Поп Арт през 1960-те - аерографската техника започва да бъде призната като артистично средство. Поп Арт радикално променя визуалната идентичност на изкуството от XX век, позволявайки по-лесното приемане на художниците от хиперреализма, които копират фотографията с артистични средства; те са първите, които интензивно използват техниката за творчески цели.

Всеки опитал работата с аерограф знае, че спрей пистолетът не е магическа пръчка – той не позволява мигновенното създаване на цялостни картини върху празни стени. Михаил Инглиш, един от водещите съвременни художници по аерография подчертава именно това: спрей пистолетът е "четка", но вместо традиционното рисуване той разпределя боята подобно на лъчи светлина. Това обаче тревожи някои критици; те поставят под въпрос личния контакт между художника и платното и затова оспорват произведенията като безлични и извън границите на изкуството.

Независимо дали става дума за изкуство или не, творбите на японските иллюстратори представени в настоящия том показват широк спектър от възможности пред ползвателите на аерографа – както и високо ниво на перфекционизъм при реалистичното или хиперреалистично пресъздаване на обекти чрез него. Гладки повърхности с отражение или капки вода образуващи сферички; сложните нюанси светлина-сенки; детайлните гънки сякаш идеално допълват тази техника. Японската индустрия има отлично реноме благодарение високотехнологичните си продукти; иллюстраторите успешно оправдават тази репутация със своето представяне.

Много от изображението в книгата са поръчкови произведения със специфична цел - основно реклама. Работи като тези натворени от Маокото Кавахара , Икуо Такеда и Йосуке Ониши демонстрират разнообразие във привлекателността при сексуални изображения брандирани към продуктови реклами . Не можем да пропуснем контекста около Секси Роботите Хаджиме Сораяма , които станаха универсален символ в рекламната индустрия по света ; истински идоли за хилядолетието , което скоро ще приключим , родени от комбинацията между ненаситния свят потребление с кибервселената която ни завладява .