Междено време

Периодът в началото на ХХ век се смята за "най-чудесното" време в съвременната ни история. България преживява значителен напредък, широки булеварди заменят ориенталския облик на София, трамваите започват да движат по улиците, а полетата се запълват с новите машини. В обществото цари оптимизъм и надежда. За хората от това време, натоварени с военни трудности, тези години остават "златни". Тази промяна е резултат от усилията на стотици хиляди непознати българи. Един такъв човек е Илия от Бяла Черква – преди около десет години беше открит дневникът му, воден внимателно през 1900 г., който впоследствие бе публикуван в Токио от японския изследовател Кенджи Тераджима.

Записките му предоставят рядка възможност да разгледаме ежедневните случки и проблеми на обикновения българин. Какво знаем за него? Не като част от масата или статистическа група, а като индивидуалност с лични грижи и радости. Те може би са подобни на тези на другите, но за него те са най-важни именно защото са негови. До момента малко хора са обръщали внимание на отделния индивид - не значимия герой, а просто обикновеният човек.

Целта на тази книга е да възкреси този момент чрез дневника на белочерковския селяннин и не само него; тя ще включва стотици документи, спомени, статии от печата и размисли. Нейният замисъл е да покаже живота на българина през тези дни във всичките му нюанси – със сълзите и усмивките му.