Как ние се превърнахме в постчовеци. Виртуалните тела в кибернетиката, литературата и информатиката

В книгата "Как ние се превърнахме в постчовеци. Виртуалните тела в кибернетиката, литературата и информатиката" Н. Катрин Хейлз анализира трансформацията на човешкото тяло и предизвикателствата свързани със загубата или въплъщаването му в съвременната информационна ера, като обхваща разнообразни теми.

В контекста на генетичните изследвания, компютрите и изкуствения интелект "телата" биват погълнати от виртуалността. Авторката представя три взаимосвързани нарратива: как информацията губи своето физическо присъствие и става независима от материалните форми; как образът на киборга възниква като културен и технологичен символ; как либералният хуманистки "субект" потъва в кибернетичния дискурс – а наред с всичко това се ражда концепцията за "постчовека". Съвременните научни проекти по компютърни науки, когнитивистика, изкуствен живот и интелект предлагат нова визия за човека, която е толкова различна от идеите на Просвещението, че спокойно може да бъде определена като "постчовешка".

Докато традиционно човекът се асоциира със съзнание, разумност и автономия при вземането на решения, поведението на постчовека изглежда резултат от множество независими сили с активирани програми. От тази перспектива комплексното поведение представлява нова характеристика, произлизаща от взаимодействието между тези програми. Съзнанието вече не играе ролята на основополагающ фактор за идентичността; вместо това то се разглежда като "епифеномен", който продължава да съществува дистрибутивно и до голяма степен несъзнателно.

Тази променена перспектива води до възприятие за човека чрез термини, които го оприличават повече на интелигентна машина; така той лесно може да бъде разделян между разпръснати когнитивни системи - част от неговата интелигентност оставайки у него самия докато друга част преминава към множеството умни машини и интерфейсите им.