Историческо съвремие

В тази книга не се предлагат новаторски открития или морализиране. Вместо това, тя представя интересни паралели между миналото и настоящето. Някои от тези съпоставки са наистина впечатляващи, особено що се отнася до връзката между идеи и методи при решаването на исторически проблеми. Не можем да видим само злодеи или единствено добродетели; идеализираните фигури от историята, ако изобщо съществуват, често остават незабелязани и безименни. Историкът, който излиза с информация от архивите или библиотеката, знае много добре, че предоставеното знание е нито напълно точно, нито окончателно. Постигането на абсолютната истина в историята е невъзможно и именно поради това изпитваме смесени чувства – както съмнение така и доверие към самата история. Тези две крайности оформят нашето отношение към нея: либо не извличаме нищо полезно от историята; либо онзи, който игнорира уроците ѝ, е обречен да премине през подобни трудности отново. Въпреки всичко обаче опитът на историята остава значим дори само за предупрежденията си. Тя представлява богатство от разнообразни експерименти, в които всяко поколение търси селективно решения за актуални въпроси - понякога просто оправдания.

Интересът към основата на историята може да бъде сравнителен със стремежа към щастие – никога не достигаем финала му. Защото какво би било нашият свят без нов старт? Какво ще наследят идните поколения? Това желание е част и символизира напредъка. Ако то изглежда загадъчно за вас, такова е и за мен – то не подлежи на разгадаване; но това не означава, че трябва да спрем опитите си да го проучваме допълнително.