Теория на киното: Информатични и психоаналитични измерения

Неделчо Милев започва своята кариера на 18 години и е автор на над 2000 текста за киното и театъра, както и стотици изследвания, 18 монографии, книги и учебни материали на български, руски, френски, немски, английски и други езици. През 1966 година той защитава дисертация в Москва, която впечатлява редица видни личности като Сергей Юткевич, Лев Кулешов, Виктор Шкловски и Юрий Лотман. Професор Юткевич описва значението на неговата работа с думите: "Творчеството на Неделчо Милев е явление с важност". Изследователят С. Дробашенко прави сравнение между Милев и известните фигури Канудо, Балаш и Базен, заключавайки: "В днешно време той се нарежда до Гуидо Аристарко." По радио Лондон Петър Увалиев (Пиер Рув) акцентира върху таланта и приноса на българския учен.

Милев оказа влияние върху световната филмова общност по три основни начина:
На първо място създаде Теорията за психо-физическия монолог. Той преработи концепцията за литературния вътрешен монолог чрез анализиране на интроспективните образи в кинематографа; така обогати както естетиката като цяло, така и психологията.
На второ място детайлно проучва актуалните тенденции в световното кино през 60-те години. Неговите анализи относно творбите на Фелини, Тарковски , Бергман , Куросава и Ален Рене задават нови насоки за бъдещето.
И трето – той оспори догматичните възприятия от онова време.
Член-кореспондентът Тодор Динов подчертава тези постижения.