Държава & Църква - Църква & Държава в българската история

Текстът е под редакцията на Гиньо Ганев, Георги Бакалов и Илия Тодев. В сборника са включени произведения на автори като Г. Бакалов, Марко Семов, Бистра Николова, Христо Матанов, Андрей Пантев, Илия Тодев, Христо Темелски, Пламен Митев и Светлозар Елдъров сред други.

Според текста „Екзархията не представлява само религиозна институция. Тя също така символизира официалното признаване на българската националност. Екзархийският ферман в известен смисъл очертава пределите на българските земи. Освен духовните си задължения екзархът притежава значителни светски правомощия в области като администрация, финанси и съдебна система. Народната просвета попада под неговото управление и той има право да налага данъци за нейното финансиране. Също така екзархът може да представлява своето паство пред различните управленски инстанции в Османската империя. През 1871 г., с цел изготвяне на устав за екзархията в Цариград се провежда Църковно-народен събор с участието на 50 делегати от всички части на България през шестмесечен период. Този форум с национален характер се превръща в мощна мирна демонстрация на потенциала и амбициите на възраждащата се България. Затова някои историци - вероятно малко дръзновено и с основание - виждат в този събор своеобразен предшественик на Учредителното събрание от 1879 година.” – Гиньо Ганев