Усмиряване на разума: Преустройството на БАН 1944-1953 г.

Тази книга се фокусира върху личности и събития, случили се преди повече от петдесет години. Оценките в нея не трябва да служат като аргумент за днешните критици на Академията. Съгласна съм, че в трудностите, които България изпитва сега, академичните институции играят важна роля за опазването на науката и нейното развитие.

Представеният труд е основан на документални материали от Централния държавен архив и Научния архив на Българската академия на науките. Изследвани са фондовете на Министерството на народната просвета, Комитета по науки, изкуства и култура, както и ръководните органи на комунистическата партия. Анализирани са протоколите от заседанията на Управителния съвет и Постоянното присъствие в Академията, дневниците от клоновете, докладите и стенографските записки от общите събрания. Включени са рецензионни оценки за нови членове, стенографски записи от определени научни дискусии и различни финансово-административни отчети.

Особено значими документи могат да бъдат намерени в личните фондове на Георги Димитров, Тодор Павлов и професор Спиридон Казанджиев. Допълнително интерес представляват кадровите досиета на българските учени. Общото впечатление е, че Научният архив при Българската академия на науките разполага с по-богати ресурси след 1948 година; данните за периода 1946-1947 г., обаче включват само ограничена информация – например липсват протоколи от избори за нови членове. Информацията относно научната политика през първоначалните години след 9 септември 1944 г., налична в Централния държавен архив е оскъдна.