Дневник по Балканската война

Никола Сотиров Додов е роден на 21 юни 1873 г. в Дупница, но информацията за неговите родители е оскъдна. Известно е само, че те са починали скоро след Освобождението на България през 1878 г., оставяйки малкия Никола и още две сирачета - брат му Димитър и сестра, чието име не се знае.

На 18 септември 1912 г. Н. Додов, който по това време е младши подофицер, бива мобилизиран в 14-а опълченска дружина от състава на 7-а пехотна Рилска дивизия. На следващия ден той получава назначение като писар в управлението на дивизионната област и остава на тази позиция през Балканската война и Междусъюзническата война. Водейки стенографски дневник, започнат по време на археологически конгрес, той записва своите наблюдения и преживявания. След подписването на Букурещкия договор (28 юли 1913 г.) Н. Додов получава звание старши подофицер и се завръща обратно в своята част за демобилизация.

Когато България влиза във Първата световна война, той отново бива мобилизиран и на 12 септември 1915 г. постъпва като писар в щаба на 7-и опълченски полк.

След катастрофалния изход от войната Н. Додов възстановява живота си в цивилните среди и активно участва в местния клон на Българското туристическо дружество (БТД).

Записките му от военните години започват с общата мобилизация - 17 септември 1912 г., а те разкриват сложността между патриотичните чувства и убежденията му като пацифист: „Много ми тежи – споделя сам пред себе си – че не мога да направя повече за Отечеството; готов съм да дам живота си за свободата на Македония, но ми е странно да убивам хора или дори да се бия с щикове.” Тези лични размисли са присъщи не само за него, а подобни чувства могат да бъдат намерени навсякъде из текста му. Ценното тук са прякото наблюдение върху механизмите зад тиловото обезпечаване – аспекти често забравяни сред фронтовите проблеми; заключителните редове обрисуват националната тъга вследствие поражението.