Д-р Стоян Чомаков

В своите автобиографични записки, написани в края на живота си, д-р Чомаков споделя, че след смъртта на съпругата си в началото на 1862 г., той "се оженил" за идеалната булка - символична фигура, която трябва да донесе живот на целия народ. Тази идеална булка е Църковната борба, на която Чомаков отдава най-добрите години от своя живот. В резултат на усилията му през 1870 г. се основава отделна българска Църква под името "Екзархия", което позволява на българския народ да бъде признат за милет – т.е. национална общност с определени права за самоуправление в Османската империя.

Главният герой в нашата история претендира да бъде баща на българската нация. Как историческите източници възприемат тази претенция? Две основни гледища изпъкват: едното почти напълно подкрепя неговата самооценка, докато другото не само оспорва ролята му, но и го критикува остро. По този начин битките, в които самият Чомаков участва, преминават от реалността към нейното интерпретиране. Той нарича своята позиция "народна [= национална]", а опонентите сред сънародниците си описва като "руска партия" или русофили. Това деление може да се приеме с известни резерви и лесно намира отражение в историографията.

Докато постиженията по отношение Църковния въпрос са заслуга предимно на националистите, то рускофилските нагласи доминират в историческата литература относно него. Тази промяна произтича от ролите, които противниците играят през последните етапи от развитието му; първоначално Русия активно се противопоставяше срещу учредяването на отделна българска Църква. Но под натиска на националистически движения тя впоследствие става активен защитник и чрез Санстефанския договор предоставя държавен статус auf територията й.