Етюди по народопсихология на българина

Няма как един народ да бъде изследван без уважение, тъй като той не е просто животно. Въпреки това, най-голямата грешка би била да се основава всичко на това уважение. От този момент нататък навлизаме в сантиментална линия, която не представлява истинска народопсихология, а по-скоро идеализация. Според Джовани Джентиле разглеждането на субекта от обективна гледна точка е илюзия. Поради тази причина е от съществено значение в кой исторически контекст се провежда проучването на поведението на народа, тъй като определени наклонности изплуват именно в специфични моменти от историята. Никога няма да можем да възприемем българския народ през погледа на Вазов - „Хубава си татковино“ и „Език свещен на моите деди“ са искрени чувства, но те описват само конкретни явления в поведението му за даден период и място. Например мигът когато Аспарух преминава Дунава със своето племе представя психологическо състояние с проявление на определени качества, които исторически нямат повторяемост. Това обаче не означава, че тези качества ще бъдат постоянни за народа завинаги. Когато днес се опитваме да изучим българската психика, трудно можем да намерим позитивни аспекти – липсват масови поведения основани на достойнство или убеденост у хората. В действията на така наречените народни маси наблюдаваме значителна адаптация и консуматорско поведение с утопична природа; то може би никога не се реализира икономически, но постоянно присъства психически...