Житни поля, кървави хълмове

Монографията на Анастасия Каракасиду, озаглавена "Житни поля, кървави хълмове: преходи към националното в Гръцка Македония, 1870-1970", публикувана през 1997 г. от Университета на Чикаго, е станала значимо произведение в съвременната историческа антропология. От момента на издаването си до днешния ден книгата е преведена на множество езици, включително и македонски в Скопие, но не и на гръцки. Причините за това са комплексни – тя разглежда важни и чувствителни теми относно процеса на грецизиране и национализиране в Егейска Македония през XIX и началото на XX век.

Тази работа представлява един от най-сериозните опити напоследък да се представи обективно мъчителната история на региона чрез задълбочени локални проучвания. В монографията майсторски са вплетени лични истории, конфликти между различни национални интереси, социална и икономическа трансформация, както и трагичните съдби на бежанците — всичко това формира модерния облик на Егейска Македония.

На този богат историко-антропологичен фон авторката анализира въпроси като насилието като инструмент за контрол над властта, индивидуалните и колективните съдби и присвояването както физически, така символично върху предбалканските пространства. Тя проследява пътищата към асимилация и интеграция спрямо държавната политика а също така обръща внимание как промените в историята влияят върху личностите.

Каракасиду смело разглежда теми табу за десетилетия не само във гръцката историографична традиция; нейният подход включва термини като "славофони" или "българи". Работейки с разнообразен документален материал години наред, тя предлага сериозна теоретична основа за своите наблюдения.

Въпреки че текстът е безпристрастен по своя характер - той все пак става жертва на устойчивия балкански национализъм; авторката среща трудности дори сред академиците в Гърция след публикуването му. В Република Македония обаче има опити да се интерпретират резултатите й с крайно патриотичен уклон.

Международният успех на книгата произтича от способността й да надмине тесногръдството между народите чрез универсално послание. За жалост досега няма планове тя да бъде преведена na български език; самото издание освен това подчертава сложната ситуация около автора.

Публикуванaтa английската версия бе придружавана от скандали вследствие натиска от страна na гръцкото Министерство nа външните работи върху Oxford University Press da спре разпространението й; след протести книгата успешно достига до читателското общество благодарение нa Chicago University Press.

Днес Каракасиду преподавa във Wellesley College близо до Принстън университет в САЩ (Северна Америка) при условия nа известна изолация у дома си.
Работата й предоставя ценна информация за историческите перипетии нa Егейска Македония i населението y ни позволявайки по-добро разбиране нa проблематиката свързана с национализацияta y хомогенизацияtah u целият регион югоизточна Европа през ХХ век изплували със значими промени o трагедии които gsa общностniяват всички балкански народи."