Новата енергетика Ч.1: Фотоволтаици, ветрогенератори, водород

Целите за европейската енергийна политика до 2020 г. включват намаляване на парниковите газове с 20%, редукция на енергопотреблението с 20% и увеличаване на използването на възобновяеми източници (ВЕИ) с 20%. В новия подход към енергетиката акцентът пада върху локалните ВЕИ. Например, в Германия, известна със своето облачно време, соларните фотоволтаични системи са широко разпространени, а в слънчевата Калифорния техният напредък е бърз. Използването на слънчева енергия не познава географски или климатични ограничения и особено подхожда за България благодарение на многото слънчеви часове годишно.

Също така местните ветрови ресурси могат да бъдат ефективно оползотворени чрез иновационни ветрогенератори и ко-генератори, описани в тази двутомна книга. Те работят тихо и показват добра ефективност при хибридни ветро-фотоволтаични установки.

Книгата представя множество авторски разработки с патентна защита за технически средства, които се възползват от неизчерпаемите възобновяеми ресурси. Основното внимание е насочено към: практическото преобразуване на слънчевата светлина чрез фотоволтаици; приложението на вятърната енергетика; както и трансформациите свързани с водородната технология.

Най-значителното предимство на тънкослойните фотоволтаици е тяхната ниска цена. Други важни качества са минималният спад в производителността им при повишена температура и отличното им функциониране при разсеяна светлина. За разлика от тях кристалните панели са по-малко ефективни при същите условия, въпреки че максимално достигнатият им капацитет може да бъде два пъти по-висок от този на некристалните модули. Поради това кристалните системи често се нуждаят от механизми за проследяване на слънцето и допълнително охлаждане – което увеличава общата стойност на инсталацията.

Тази конкуренция между различните типове фотоволтаици спомага за търсенето на оптимални технически решения и инвестиции във всеки проект. Независимо какъв вид панели ще бъдат монтирани у нас, те винаги ще генерират електричество; обаче ценовият аспект зависи от оптимизацията не само през призмата на технологичното ниво но също така по отношение икономическите параметри плана за проекта. Затова реализацията става през четири основни стъпки. С внедряването новаторските тънкослойни технологии и добро проектиране скоро ценовият модел для електричеството произведено от тези системи може да стане конкурентоспособен спрямо растящите цени в публичната мрежа.