На изток от Иван

В първо лице: „Има една любов, един брак и две обичани същности – моите деца. И много роли, разнообразни, но аз оставам непроменена... Без детска мечта за принцеса – толкова шекспирови кралици и само един Чехов. А до тях са българските селянки, Юджин О’Нийл, Дарио Фо и двете пиеси на Яворов. Най-сладко и най-трудно е да живея с българския характер. Лесно ли или трудно ли е – продължавам живота си и го ценя. Не мога да си представя ежедневието без театър и кино. Без любимия ми мъж и децата - напълно невъзможно...”
Сега, когато Иван не е вече тук, след като окончателно се отказах от театъра и киното, остава само споменът за него и децата.
Всички племена са вървели по пътя на слънцето; аз избрах обратния маршрут в опит да избягам от болката си. Но не успях. Книгата "На изток от Иван", написана в трудна чужбина, е мой плач за него. Въпреки това тя носи светлина от най-красивото събитие в живота ми.

Белла Цонева-Динкова