Мрежите на прехода. Какво всъщност се случи в България след 1989 г.?

Преходът, разглеждан от перспективата на изчезващото социалистическо общество, представлява финалната конфронтация между партийните и икономическите номенклатури. Той легализира частната собственост и даде старт на индивидуалното предприемачество, но също така доведе до разрушаването на корпоративната структура в българската икономика. Държавните предприятия останаха "осиротели", с нарушени технологични връзки и подложени на различни форми на извъникономически натиск – политически, синдикален или силов – от новоизлюпените финансови групировки на победителите в тази последна битка за власт. Въпреки това те не успяха да достигнат влиянието на руските или украински олигарси; конфликтът между „елита по време на перестройката" и новото ръководство на БСП през средата на 90-те години провали амбициозния план тези групировки да изградят солидна индустриална база чрез контрол над финансовата система, търговията и масовата приватизация.

„Молекулата на конверсията", която е ключова за тази стратегия, включва: политик с влияние върху решения като приватизация и лицензии; банкер, който отпуска кредити и прикрива следите; управител на фирма, зависима от държавното предприятие; представител от съдебната система или силова структура осигуряващи спазването "правилата"; чиновник в администрацията служещ като свързваща звено помежду им; а също медия предоставяща легитимност за целия процес. „Делегирането" представлява прехвърляне ресурси между участниците – именно това е същността във въпросната молекула.

Целта предвидена в книгата е “скандална”: да се разкрият истини, които често остават неизказани въпреки че са известни. Чрез проучване “скритите аспекти” на прехода тя очертава реалните центрове на власт (чрез взаимодействие между различни мрежи) и се опитва да прогнозира непредвидими промени в българското общество вследствие от прехода както към бъдеще свързано с европейските и глобални структури.