Обикновеният човек през Средновековието

Лицето, за което ще спомена, не е рицар или свещеник; не е нито епископ, нито "велик", а още по-малко буржоа, търговец или земевладелец с високо образование. Това е човек, който се тревожи от дъжда, вълка и виното, от съкровищницата със златни монети, ембриона и огъня. Той изпитва загриженост и към брадвата, съседите си и леглото си; интересуват го теми като Спасението – всичко това обаче често остава настрана и се обсъжда само при специални случаи или заради определени претенции. Често тези разговори преминават през изкривяващия филтър на политическите структури, социалните йерархии или правните норми. Затова тук няма да намерите икономически анализи или разработки относно производството и класовите конфликти; вместо това става дума единствено за бедния човек от ежедневието.

Дали успях да формулирам целта си? Сега трябва да я реализирам.
И безспорно тя вече е постигната. Известният френски историк Робер Фосие избира нестандартен подход към Средновековието, който прави темата още по-интересна. В страниците на неговото произведение читателят ще срещне "обикновения народ" – онези девет от десет мъже и жени, които рядко са предмет на дискусии просто защото те сами почти никога не говорят; въпреки това техните страдания и радости много наподобяват нашите собствени. Защото човекът остава просто двукрак бозайник – "човешко животно", независимо в коя част от историята му се случва да живее.