Мистерията на живота

Основната грешка на човека е, че в определен момент се е отделил от цялостния поток на живота. Точно тогава у него възниква съзнанието за себе си, което го дистанцира от околната среда. В резултат той изпитва изолация и страх. Желанието му да се върне към единството с живота поражда силно желание за Върховното. Човекът смята, че духовните цели като Бог, Истината и Реалността ще му помогнат да възстанови връзката си с "цялото". Но самият опит да постигне това единство всъщност увеличава разделението между него и света около него. Изолирането не е естествено състояние; обаче именно тази изолация води до стремежа да намерим начини за повторна свързаност с природата. Проблемът е, че мисълта има склонност да генерира трудности вместо решения.