Какви ще бъдат философите на утрешния ден?

Както при всички значими дискурси от 60-те и 70-те години, философският разговор също бе засегнат от десакрализацията на авторитетите и възхода на масовото консуматорско общество, което се движи по свои собствени принципи и често е много повече ангажирано с придобиването на материални блага, отколкото с изучаването на интелектуални теми. Въпреки че философията вече не функционира като образователна институция, тя не е изчезнала. Справяйки се с все по-силното чувство за загуба на ориентири, философията остава важна опора за много хора днес, които желаят да живеят пълноценно и осъзнават, че светът на предметите не може да задоволи техните нужди. Това обяснява популярността на някои философи – тези, чиито идеи представям тук.

Обединението в едно произведение на ученик от гръцката традиция (Марсел Конш), спинозист (Андре Конт-Спонвил), кантианец (Люк Фери), двама ницшеанци (Мишел Онфре и Клеман Росе) и последовател на Токвил (Жил Липовецки) може действително да изглежда странно. Все пак шестимата автори са много по-близо помежду си отколкото предполагаемото – вероятно даже повече от това, което те самите вярват.