Дванайсет по пладне. Фантастични разкази

За тези, които следят новите тенденции в българската литература, творчеството на Алексей Христов не може да остане незабелязано. Лично аз запомних името му благодарение на множество публикации, които показват неговия талант като писател. Сборникът му "Дванайсет по пладне" за мен представлява значимо събитие в духовен план. Тези разкази предлагат свежа перспектива за съвременната ни литература, която иначе изглежда застинала и без иновации.

Според Атанас Свиленов в "Дванайсет по пладне" се разглеждат текстове от най-чистата форма на фантастика – такава, която не включва апокалиптични киберразкази или сложни технически загадки с жироскопи и галактически станции. Вместо това става дума за разширяване на човешкото възприятие и изследване на психиката чрез мистични елементи между концепциите "сън" и "смърт", което води до търсене на истинското лице на индивида.

Разказите впечатляват със своето високо качество като белетристика – основното условие за всяка сериозна психологическа фантастика. Стилът е точен, ясен и образен. На пръв поглед всичко изглежда под контрол; обаче моментално настъпва промяна, когато сюжетът внезапно нарушава традиционните читателски представи относно герои и абсурдност.

Истинска радост е да се наблюдава умението на Алексей Христов в произведенията си като "Отвъд чертата", "Машините" и особено в разказа „Мирис на пролет“, който смело балансира между второкачествена научна фикция и кичозност. Той успява да придаде дълбочина подобно на работите на Рей Бредбъри, превръщайки стила си постепенно в свое собствено уникално звучене."