Легенди за Тъмната гора: Помагайте, тролове!

„Аз съм леминг. Трябва да скоча, защото това е в природата на лемингите.“ Той погледна надолу и усети трепет. „Разбира се, не скачаме непрекъснато...“ Бертрам изпита съжаление към бедното животно. „Само веднъж според мен.“

Бертрам обожава звуците на птиците и шепота на вятъра сред тревите, както и топлината на слънцето по гърба си. Нищо от тези неща нямаше да изглежда странно, ако той беше човек. Но Бертрам не е човек – той е трол.
Троловете никога не излизат през деня, тъй като контактът със слънчеви лъчи моментално ги превръща в камък. Всички малки тролове научават това още от ранна възраст при майките си. Те рядко завързват приятелства с дребни животинки; за щастие, не им се налага да будят спящи принцеси с целувка или пък да работят като куриери за пица. Въпреки това Бертрам е различен от останалите тролове, което му носи истинско късметче когато сенката от Скиптъра на Тролските крале пада върху град Средгорски мрак...