Животът свършване няма

Андрей Симеонов е роден на 14 април 1938 година в Русе. Завършва медицина в София през 1962 г. и след това работи в санаториумите в Трявна и Искрец до 1969 г., където специализира пулмология, хирургия и онкология. През 1969 г. започва работа в Клиниката по гръдна хирургия на Националния онкологичен център, където постепенно става доцент и водещ хирург с широко признание из цялата страна. Ръководи клиниката от 1981 до 1996 г. Публикувал е над осемдесет научни статии у нас и зад граница, а също така има много признати рационализации и иновации в областта на хирургията.

С широки интереси и знания, Андрей Симеонов пише публицистични материали за всекидневника "Демокрация", както и пътеписа "Непознатият остров Доминика" (2004). Освен това оставя неиздадени разкази, новели и стихотворения. Дни преди да бъде победен от болестта, която години наред лекуваше при пациентите си, той предоставя ръкописа на романа си "Животът свършване няма" на издателство "Факел експрес". Журналният вариант се публикува във второто издание на списание "Факел" за 2008 година.

Андрей Симеонов почива на 20 юни 2008 година в София.

Рангел Вълчанов коментира: „Не смятам, че е моя работа да анализирам тази необичайна история; просто не мога да избягам от усещането, че Фитьо сякаш е излязъл направо от страниците или на Джек Лондон, или на Стайнбек — или пък социалните му характеристики са били внимателно обработвани от Иван Хаджийски самият. Такъв жизнен персонаж рядко срещаме не само в съвременната ни литература но дори сред нашето общество — място където животът продължава зловещо да ферментира; страна като нашата със свои герои не може да разбере кое е добро или лошо нито накъде върви всред тези бурни времена."