Седемте изкушения на Златния Орфей
Издателство: | Изток-Запад |
Брой страници: | 240 |
Година на издаване: | 2011 |
Дата на издаване: | 2011-05-09 |
ISBN: | 9789543218400 |
SKU: | 45913930011 |
Размери: | 21x14 |
Тегло: | 351 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 5 лв. |
Създаването на скромния домашен конкурс, който бързо се трансформира в международния фестивал „Златният Орфей“, е плод на влиянието на редица фактори. Те включват географски и климатични условия, политически обстоятелства, икономическа среда, социални и културни аспекти, психологически нагласи и пропагандно-рекламна дейност. Не по-малко важно е идеологическото влияние при тоталитаризма. Всеки от тези елементи носи различна значимост. Въпреки че може да се определи приоритетното им подреждане, това не е необходимо за настоящото изследване; важното е познанието им – както индивидуално, така и като цяло – което ще позволи точното позициониране на фестивала в контекста на нашето културно развитие. Само по този начин можем адекватно да разберем многобройните функции на „Златният Орфей“ (основните от които са социалната, психологическата, естетическата, познавателната, селективната и декоративната), през които той отразява духа на времето преди и след желязната завеса. Освен това трябва да осмислим как той се вписва в глобалния музикален бизнес по време когато тоталитаризмът използва двоен стандарт относно темата. Разбирането на предпоставките също така става все по-необходимо с увеличаващата се фалшива носталгия към фестивала - митологията му често бива интерпретирана от самозвани медийни експерти, много от които дори не са били родени в най-силните години на „Златният Орфей“.
Историческите корени на „Златният Орфей“ и следвоенната българска поп музика могат да бъдат проследени до края на 50-те години от миналия век. Тези корени задължително трябва да свържем с ускореното изграждане на първите курортни комплекси по Черноморието ни (това благодарение основно на четирите "S" - Лято (Summer), Море (Sea), Слънце (Sun) и Пясък (Sand), чиито заслуги принадлежат първо Богu а после хан Аспарух и неговите наследници до 1944 г.). През началните две десетилетия те акумулират голямо количество разнообразна жива (!) музика , която общо взето се възприема като развлекателна или танцова форма . Това съответства със световните тенденции през следвоенното време , започнали през 1947 година във Франция .
.
.