Животът като липсваща лъжица

Романът „Животът като липсваща лъжичка“ е дебютно произведение на младия автор Иван Димитров, известен на българските читатели основно с разказите си („Местни чужденци“, Април 2010). Книгата не се стреми непременно да предизвика скандал, но може да шокира всеки, който смята, че младежите са заети единствено с любов, учене и спорт. Въпреки наличието на романтика в текста, тук присъстват насилие – жалко е как добротата понякога страда от него – а също така и състезателни постижения... в различни области. Как става човек наркоман? Отговорът на Димитров е провокативен; улицата играе важна роля в романа и литературата служи като фон за влиянията му от Керуак, Бърджес, Kafka и много други. Произведението споделя обща атмосфера както с творбите на Керуак, така и с кошмарните сюжети на Kafka. Познаваш ли хората които пушат трева? Защо именно те поздравяват безделниците по улиците вместо уважаваните фигури в костюми? Какъв живот водиш и до къде ще стигнеш? Светът задава въпросите към героя на Димитров и го поставя във „филм“. Той трябва да бъде внимателен и да се пази от страхове или самоосъждане докато чака любовта. Най-страшният грях би бил да се откажеш от своето желание. Тогава липсващата лъжичка от „Матрицата“ (There is no spoon...) - символа за фантазия - започва да се използва зло.

Стилът на романа представлява смесица между висока художествена проза и сленг. Гласът на героя донякъде напомня за претенциозността и прозорливостта на юношеските герои у Достоевски.