Истории от Квартала

Човек или изживява живота си, или го наблюдава отстрани... Писането е самотно занимание.

Българските квартали представляват зловеща действителност. Повечето от тях са потопени в тъма, мизерия и разврат. В тях живеят малолетни проститутки, бездомни кучета, цигани, амбициозни кариеристи, работници, корумпирани полицаи и политици с навици да се подиграват на деца. Техните идоли са чалгаджии и наркомани с хаус ритми и тинейджъри, които се правят на гангстери. Основата им са клюкари и завистливи съседи, готови да те обявят за луд щом разбереш нещо повече от тях. Напълнени са със страхливци - Херостратовци, готови на всичко за миг славно проявление чрез собствената си глупост. Претъпкани с мързеливци с потенциал подобен на твоя...

Сега ще ви споделя историята зад една друга история...
Преди около тридесет години в Земун се родил Матея Кежман. Той израснал играейки футбол в бивша Югославия преди по непредвидими пътища да попадне на пробен период в Локомотив София. След кратък период треньорът Христо Бончев заключава, че Кежман не става за нищо. Матея реагира остро към Зума и продължава упорито да тренира; след няколко сезона започва да бележи голове навсякъде из Европа – три пъти става голмайстор в холандското първенство и дори стига до Челси...
Посланието е ясно: всеки един от нас трябва постоянно да вярва в себе си и да преследва мечтите си – както направил Кежман и както опитвам аз самият. Работих върху това произведение почти три години въз основа на ежедневното ми наблюдение върху света около мен; пишех без цензура или страх от това дали думите ми могат да засегнат някого. Продължавах напред въпреки моментите когато вдъхновението ме напускаше или отчаяние ме обземаше относно бъдещето му извън кръга познати хора; пишех с надеждата че то ще достигне до широка публика.
Надеждата е мощна сила която ни движи напред; тя само расте когато освен че я носим вътре у себе си съществуваме във „Надежда”.
Приятно четене!

Светлин Стратев