Индивидът, смъртта, любовта

Какво означава за един грък от Античността да бъде верен на себе си? Как се изразява уникалният характер на индивидите през живота им и какво остава от него след смъртта? Елинистът, подобно на всеки антрополог, задава тези въпроси и открива нещо противоречиво. Полисна Гърция, известната с градовете си, предоставя широки възможности за развитието на индивидуалността в социалния контекст; обаче човешкото същество все още не се проявява като личност в модерния смисъл – със самосъзнание, чиято дълбочина е недостъпна за никого освен самия субект. Религията в полиса също така не е дала на всяка индивидуа безсмъртна душа, която да запази идентичността му след смъртта.

Обяснението е свързано с факта, че в общество с непосредствени контакти и култура основана на чест и срам, където конкуренцията за признание оставя малко място за понятието дълг и почти не познава идеята за грях, съществуването на отделния човек постоянно попада под вниманието на другите. За да разпознае себе си, индивидът трябва да види отражението си в очите на отсрещния. В тази огледална динамика "аз" и "другият", идентичността и различието взаимодейства помежду си.

Чрез различни подходи и промени във възприемането им тези десет есета разглеждат едно основополагающе питане: как можем да изградим своето „аз“ в контекста на другия?