Литература на края на света. Критически есета

Книгата на Златко Ангелов, която предизвиква много спорове и в същото време е изключително точна, разглежда въпросите за българската литература днес. Авторът живее зад граница и пише без да се влияе от чуждото мнение. Заглавието ни подготвя за значим анализ.

Друг интересен аспект е появата на млади и талантливи български писатели-емигранти, които творят на чужди езици и утвърдиха присъствието си в литературния пазар там, където живеят. На немски език пишат Илия Троянов и Димитър Динов (живеещи във Виена), френски – Ружа Лазарова (в Париж), а английски – Капка Kassabova (в Единбург) и Мирослав Пенков (в Тексас). Основните теми, по които те работят, са техните спомени от комунизма - период, който някои от тях са преживели като деца или почти не помнят (както при Троянов). Писейки с критичен или носталгичен тон, те запълват празнината в западната култура относно свидетелства за комунистическия режим и неговото влияние върху хората. Въпреки това обаче те не могат да бъдат считани напълно част от българската литература единствено въз основа на езика; книгите им съдържат българско съдържание. В културен план те надхвърлят ролята на обикновени туристически автори, описващи България от разстояние през онези години. За дълбочината на националния характер чрез жизнени художествени образи обаче остават повърхностни наблюдения. Даже след превод на български техните произведения не се смятат за част от местния културен контекст, тъй като не осветляват как именно тези автори интерпретират собствената си история свръзана с комунистическото минало.

Този факт младите писатели игнорират с типична самоотбрана: според тях времето на националната литература вече е преминало; културите все още опитващи да останат верни към него изглеждат непредставителни спрямо прогреса. Все повече таланти с българска идентичност публикуват своите творби извън страната - което променя представата за родната култура малко или много.

Лично аз подкрепям успеха им и вярвам в бъдещето им развитие; но той ще бъде индивидуален успех — няма да допринесе особено за развитието на българската култура или познанието за националния характер у нас. Литературата не представлява факти сами по себе си; тя предава характери чрез драматично пресъздаване на действителността.

Съществува риск тези млади таланти да се окажат откъснати от корените си — тоест националното общество — докато плават сред глобализираща се културна среда . Те рано или късно ще разберат , че източниците им вдъхновение ще намалеят , а усилията им постепенно ще потънат между многобройните други книги в претъпканото книгоиздание в Европа και Америка .

В България конкуренти почти липсват ; новият свят предлага множество подобни конкуренции . Една възможност би могла да бъде концентрация върху тематики свързани със специфичните черти na странata , къдeто пребивават ; но тук проблемът e чe cлeд като личностite ca ce oфopмили тeмaтa зa комyнизма става краткотрайна , докато богатството нa Бългapия e уникално безкрайно."