Пътят на шпионина

Прозата на Румен Тодоров не е особено популярна и обичана сред българските читатели. В две трети от неговото произведение "Пътят на шпионина" се представя повест, в която с ирония се критикува цитатничеството, както и се разобличават явления като връзкарство и фанатизъм от предишния режим. В последната част (след бурята на пояснителните бележки) се разглежда изграждането на цивилизацията на знанието, приемането на новите европейски ценности и иновации в измерването. Определянето жанра на тази книга е сложно; тя напомня роман заради множеството персонажи, но липсата на ясна фабула я различава от него.