Да говорим за смъртта

Франсоаз Долто (1908-1988) е една от най-влиятелните личности в областта на психоанализата както във Франция, така и по света. Тя е последователка на Фройд и близка сътрудничка на Жак Лакан, но успява да утвърди собствена уникална позиция в научната общност. Повечето от около тридесетте й публикации се фокусират върху лечението и образованието на децата, а някои разглеждат темите за женствеността и женското начало. През 1985 година Долто представя лекция по тема, която не е типична за нея – смъртта и нашите възприятия към нея: как я приемаме, как мислим за нея и как можем да говорим за този аспект с другите, включително с децата. Ето част от нейното мнение:

Може би имаме основание да вярваме, че смъртта не представлява събитие. Не става дума за преживяване, което ще изпитаме – ние никога няма да усетим собствената си смърт, точно както не сме изживели раждането си.

Как реагират децата при споменаване на смъртта? Те започват да говорят за това още в много ранна възраст и ние трябва също така рано да ги запознаваме с темата. Обикновено те я свързват с животни. Всеки родител е наблюдавал реакцията на детето си при първата среща със смъртта – то казва: „То вече не мръдне!“, а ние обясняваме: „Защото умря“. На въпроса им „Какво означава това?“ често оставяме без отговор.