Песен за Хаяуата

Много хора за първи път се запознават с красотата и мъдростта на литературните шедьоври чрез умело направени преразкази. Поемата „Песен за Хаяуата“ от американския поет Хенри Лонгфелоу е публикувана на български преди 40 години в превод на Сидер Флорин, но въпреки впечатляващите си природни описания и сюжет, тя не получава широка оценка. Причината за това е архаичният стил на автора, който е вярно пресъздаден от видния български преводач. Трудният стих и натрупаните фрази, които в времето на Лонгфелоу са били приемливи, днес намаляват въздействието на историята и затрудняват динамиката на разказа.

Следвайки стриктно съдържанието и уникалната образност на произведението, Любомир Кюмюрджиев - автор с множество сборници и статии, а също така експерт по индианска култура - представя „Песен за Хаяуата“ в прозаична форма. Резултатът е увлекателна повест за герои, чудовища и безсмъртни същества, където се преплитат низши страсти с благородство; добродетелни магии със смъртоносни заклинания; любов с високи стремежи и подли предателства.