Нежната спирала

В един студен зимен ден пътувах с конска шейна през Лудогорие. Бяхме няколко души, тясно натъпкани в дървения сандък – едни седяха с лице към конете, други – с гръб, а трети бяха заели позиция настрани. Всички бяхме измръзнали и уморени. Върнахме се от лов, увити в шалове, със повдигнати яки и нахлупени шапки или гугли, така че нито едно лице не можеше да се разпознае. Изпод гуглите и шалчетата излизаше пара от дишането ни, а също така и от носовете на конете. Когато човек пътува с шейна, студът бързо пронизва тялото му; очите започват да сълзят и всичко около него изглежда враждебно. Небето над нас беше облачно; наляво видимо се виждаше гората, докато вдясно се простираше лека наклонена равнина покрита със сняг.