Българите през V-VII век

През втори век Птоломей описва племето Бургиони (Бургари), което обитава района на реките Буг и Днепър. Според „Именника на българските князе“, от 165 година България се намира зад река Дунав, където е отбелязано, че „тези князе са управлявали“.

На карта от четвърти век, съставена от Евсевий, автор на „Църковна история“, можем да видим надписа: „Мизия, тук е и България“. В този период не съществува държава с име България на Балканския полуостров; вместо това терминът „Мизия България“ обозначава територията известна като "Малката България", която е продължение на "Стара Велика България" — разположена отвъд Дунав при реките Буг и Днепър.

В 354 година българите получават споменаване в “Анонимен латински хронограф”. Йордан пък поставя населените места на българите в близост до Черно море – западно от Днепър.

След периода наречен "Великото преселение" започва панонската фаза за българското население. През 631 г., след неуспешен опит за завладяване на аварския престол в Панония, възниква Кубратова България според Теофан и Никифор, която заменя Стара Велика България.

Създаването на Дунавска България представлява само един последователен момент в тази историческа линия.

Петър Георгиев