Fathers never go away

Този текст представлява сборник с разкази за нашите бащи, които макар физически отсъстващи, винаги остават с нас. Поетичните есета създават книга, която разглежда темите за живота, смъртта и загубата; за щастието, което е дълбоко лично; за основополагающите уроци на живота и връзката между поколенията. Освен че рисуват разнообразен, но убедителен портрет на живота от времето на Втората световна война през Студената война до началото на двадесет и първи век, историите в антологията притежават висока литературна стойност и художествено качество. И въпреки че включват исторически елементи и национална психология, посланията им са универсални.

„Това е книга, която четеш със свито гърло и през увеличителното стъкло на сълзи... Тя разказва за внезапния край на детството независимо от възрастта ти. За всички нас, които тихо носим непоносимата мисъл да станем сираци сами. И за облекчението от потвърждението, че смърт не съществува и бащите никога не си тръгват. Историите за българския татко - какъвто е той - разкриват неизразената история на България през последните пет десетилетия. Много лична и трогателна книга.“

Георги Господинов, автор на „Физика на тъгата“