Книга на безпокойството. Изповедта на един поет

"КНИГА НА БЕЗПОКОЙСТВОТО" от Фернанду Песоа представлява впечатляващ сборник от размисли, импресии, видения и поетични описания – интимен дневник и роман-изповед.

Тази значима прозаична творба е публикувана изцяло едва през 1982 г. и достига нивото на най-добрите стихотворения на Песоа. Въпреки че много от текстовете са непълни, а някои само чернови или кратки записки, произведението демонстрира майсторство в прозата и художествения стил с оригиналност, ярка образност и силно въздействие. То носи дълбок замисъл за страдание, мощно въображение и точно описание – истински шедьовър на световната литература от първата половина на XX век.

Песоа работи над книгата почти през целия си творчески период, започвайки около 1912–13 г. до 1934 година. Под влиянието на своята естествена склонност към деперсонализация той приписва авторството й на полухетеронима Бернарду Суареш. За него самият Песоа споделя в писмо: „Личността на Бернарду Суареш не се различава съществено от моята; тя е просто орязана версия. Това съм аз без разсъдъка и чувствителността“.

Въпреки липсата на ясно разграничаване между тях, Суареш все пак представлява една друга страна на Песоа - "един познат чужденец". Той е Фернанду Песоа със знак минус, който носи раните на декадентството и ги лекува чрез мечти насън и яве; бяга от действителността с стоически скептицизъм, гордейки се с него.

"КНИГА НА БЕЗПОКОЙСТВОТО" изследва анти-живота на Бернарду Суареш както и "истинския" живот на Фернанду Песоа - един живот такъв какъвто би могъл да бъде според неговите мечтания.