Слова Т.III: Духовна борба

В третия том на Словата на преподобни Паисий са представени наставления, които могат да подпомогнат човек, страдащ от греха, да постигне положително безпокойство и да се стреми към духовно развитие с цел освобождение от греховните окови. Чрез живот в покаяние той може да премахне стария си човек, който според Стареца е „лош наемател“ в душата ни – за неговото напускане трябва да разрушим старата конструкция и да изградим ново здание, т.е. новият човек.

Според светиите началото на греха е лошият помисъл. Поради това в първата част на тома са събрани важни наставления относно помислите. Както казва Старецът: „Помислите разкриват нашето духовно състояние“. Добрият помисъл има значителна сила и води до духовна трансформация у човека, докато лошият го мъчи. Когато индивидът прогонва негативните мисли и развива добри такива, умът му се очиства и Божията благодат започва да обитава в него.

Втората част разглежда голямото благословение от Бога при несправедливост и как подходящата реакция може да бъде духован начин за справяне с нея. Често тази истина остава непозната дори за духовни хора, които оправдават собствените си действия и така стигат до „създаване на свое собствено евангелие“. По този начин те се отделят от Бога; човешката правда не кореспондира със spiritual life (духовния живот). За истинско сродство с Христа е нужно участие във божествената правда, която включва искреност, благородство и саможертвеност.

Третата част обсъжда греха като причина за земен ад в живота; обаче чрез духовната борба можем преобразим живота си в райски. Ако желаем „да излезем от мрака“, трябва внимателно да следим съвестта си – основният божествен закон даден ни от Бога – а със смирение осъзнаваме своите прегрешения. Това ще доведе до покаяние – то представлява "работа без край" , носеща божествено утешение.

Четвъртата част описва тъмните сили действали през магьосници или екстрасенси - всички тези заблудени личности. Въпреки че сами по себе си тези сили нямат мощност, когато някой извърши сериозен грях им предоставя права над себе си те стават силни влияейки върху него.

За освободителното действие срещу демонските въздействия е необходимо индивидуално откритие относно направените прегрешения; последвалото покаяние και изповядване дават шанс за живот като активен член на Църквата.

Накрая петата част акцентира върху необходимостта от Тайнството Изповед като средство за избавление от грехове и подчертава нуждата християнинът да има духовен водач за безопасното преминаване по своя път към спасението. Прави се ясна разлика между работата на психиатъра и служението на духовника — две роли често обърквани днес; също така Старецът споделя опитности свързани с помощ към души потребители помощ.