Сърдечен арест

В настоящата публикация съм включила стихотворения от произведенията „Целувам камъка“ (ДИ „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1983; носител на Националната награда за поезия „Димчо Дебелянов“), „Озонова наркоза“ (публикувана след конкурс на „Свободно поетическо общество“, София, 1994; отличена с Националната награда за поезия „Иван Николов“), и „Избрах“ (издателство „Захарий Стоянов“, София, 2005). Включвам и стихове от неиздадената самостоятелна книга с заглавие "Сгъстено време". С това приключвам моята творческа дейност в областта на поезията – въпреки че именно тя е била искрата, която поддържаше живота ми през най-трудните моменти. Изразявам своята благодарност към всички близки и далечни хора, чиято обич и разбиране спасяваха душата ми от често присъстващите мизерии.

София Несторова

„Соня Несторова – моя любов и слабост вече петдесет години. Тя е високо квалифициран специалист, който работи със страст както в литературата, така и с интелектуален капацитет; дълбока личност - цялостна, умна и преди всичко талантлива. Винаги готова да посрещне всеки с добра дума и да го изпрати със същото.“

Божана Апостолова

„София Несторова – една от най-нежните и мъдри фигури в българската поезия, беше решила да прекрати писането си. Но нейните стихотворения ще продължат да оформят нейната 'нежна извивка'.”

Георги Борисов