Нансен. Полярният изследовател, който искаше да промени света
Издателство: | Вакон |
Брой страници: | 472 |
Година на издаване: | 2020 |
Дата на издаване: | 2020-10-09 |
ISBN: | 9786192500085 |
SKU: | 46691610010 |
Размери: | 14x21 |
Тегло: | 518 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 19 лв. |
Хавиер Качо ни предизвиква да се запознаем с вдъхновяващия живот на полярния изследовател, който стремял да промени света – Фритьоф Нансен (1861 – 1930).
С впечатляваща физика и атлетични способности, Нансен бил отличен ездач, скиор и ловец. Той притежавал висока култура и умения в ораторството, говорейки няколко езика. Сърдечността и знанията му винаги привлекали вниманието.
Нансен, като идеалист и мечтател, направил значителна революция в техниките за полярни експедиции и станал безспорен авторитет в областта на изследванията.
От научна гледна точка той оставил следа със своите трудове по зоология; имал важен принос към неврологията и океанографията, където разработил теория относно движението на дълбоките води в Северния Атлантик.
През 1988 г., той приел предизвикателството да премине Гренландия за първи път. Международната известност дошла след достигане на рекордна географска ширина от -86°13' северно по време на експедицията си с „Фрам“ до Северния полюс между 1893 и 1896 година.
Нансен също така играел ключова роля в борбата за независимостта на Норвегия. Храбростта му като изследовател, интелектуална репутация и почтеност го утвърдили като една от най-великолепните фигури както в норвежката история, така и глобално.
След Първата световна война бил назначен за върховен комисар на ООН за военнопленниците и бежанците. С голям хуманизъм успял да спаси милиони хора от глад και страдания. Комитетите му подкрепяли завръщането на българските бежанци от Западна Тракия след депортацията им по време на Гръцко-турската война (1919–1922). За тези свои усилия получил Нобелова награда за мир през 1922 г., а паричната сума вложил в изграждане на селскостопански станции във Поволжието и Украйна плюс помощ към гръцките бежанци.
Фритьоф Нансен мъдро осъзнал: „животът няма смисъл без служба към другите“.
.
.