История на японското изкуство

Братислав Иванов е български специалист по японска култура, който пише научни трудове в областта на лингвистиката и културологията, а също така превежда от японски. Той завършва „Японски език и литература“ в Московския държавен университет и след това специализира в Института за японски език към Японската фондация. През 2009 година, по предложение на правителството на Япония, получава от името на император Акихито „Ордена на изгряващото слънце“ за своите приноси в изучаването и популяризирането на японския език в България.

Книгата разглежда периодизацията на изкуствата чрез традиционното деление според историческите етапи (джидай) и управленските девизи (ненго). Изданието обхваща времевия интервал от началото на неолита (14 500 г. пр.н.е.) до средата на ХХ век и включва 218 изображения, които визуализират развитието на японското изкуство. Между тях се откроява почти непознатият у нас творба „Българско момиче“ от Хякутаке Канеюки (1842 – 1884), считан за пионер във възприемането на западния художествен стил в Япония.