Елегия за Крайщето. Съдбата на българите в западните покрайнини

Българите в Западните покрайнини са неотменима част от нашата нация. Те представляват българската същност, носят в себе си духа и ценностите на България, а също така копнежите ни. Трябва да подчертая – те проявяват достойнство дори повече от нас, свободните българи. Това достойнство произлиза от техните страдания и лишения; то се крепи на упоритостта им: въпреки насилието и многобройния натиск, те устояват.

Тези хора не са избягали по свое желание; те са били принудително отделени от родината си и поставени в чужда, враждебна среда. С усилия търсят своята свобода – чрез слово, с непоколебимост или понякога даже с оръжие. Преживели са поробване и заточение в един свят, изграден според решенията на великите сили след Първата световна война – свят с разпокъсани държави и наложени федерации. През целия 20-ти век съдбата е изпитвала живота им със своите превратности, оставяйки дълбоки рани върху тяхното битие. Днес те все още се идентифицират като българи макар числеността им да намалява, живеейки във време когато Европа търси начини за възстановяване на стари травми и предотвратяване на нови конфликти. Време е да обърнем внимание към тях!