Иконичността на думите в съвременната българска поезия

Мариана Тодорова, родена през 1946 г., е литературен критик и историк. Тя е написала множество книги, сред които "Лирика и време" (1978), "Самороден знак" (1981), "Кръстьо Куюмджиев в българската литература" (2003) и "Поемата Зелена игра на Иван Радоев" (2003). Други нейни произведения включват "Александър Геров. Самотникът" (2004), "Георги Господинов - от Гаустин до Градинаря" (2009), както и "Физика на тъгата - като послание" (2012) и две части на "Почерци", издадени съответно през 2015 г. и 2018 г. През 2019 г. публикува “Животът - нашата едничка страст. Александър Геров” – литературнокритически очерк.

Тодорова заема позицията доцент доктор по Нова и съвременна българска литература в Института за литература при Българската академия на науките. Освен това, тя управлява издателство „Карина-Мариана Тодорова“ и е удостоена с международната награда „Заслужил за полската култура“ през 2002 година за своята работа в областта на издателството, а също така многократно е номинирана от португалските библиотеки между 1997-2003 година за популяризацията на португалската литература.